* * *

Мъж продава жена си - 1

Петкана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
те стана цела неделя,
защо си, либе, уилен,
уилен, либе, угрижен -
дал те е треска хванало,
или е болест неверна?
Стоян Петкани продума:
- Либе Петкано, Петкано,
девет се годин водиме,
дума не сме си грешиле,
нали ме питаш - да кажа!
Нито ме болест хванало,
ни болест, либе, ни треска.
Тизека, либе, не знаеш,
задлъжнех, либе, заборчех
петдесе и пет хиляди
по моите, либе, достове;
петдесе, либе, бре, имам,
сал ми пет хиляд не стигат...
Петкана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
тая се грижа не грижай!
Я стани заран по-рано,
па влезни в нови яхъре,
оседлай конче хранено,
па стани, либе, та иди
в Едрене града голема,
в Едрене узун чаршия -
купи ми дрехи свилени,
свилени, необлачани!
Я ще се, либе, умия,
умия, либе, оплета,
па ще се, либе, премена,
а ти ме, либе, заведи
у Стамбол града голема,
у търговското кафене,
дек се търговци събират,
търговци, твои достове!
Кат се търговци съберат,
они ще да те запитат
защо си либе, бре, завел.
Тизе им, либе, прикажи,
че си задлъжнел, заборчел
по твоите, либе, достове,
та си либето продаваш,
борчове да си разплатиш,
от еснаф да се отсрамиш!
Ти ще ги, либе, засрамиш,
они ще да се сговорят,
еснафски пари да сберат,
та тебе да ги подарат,
борчове да си разплатиш,
либето да си не даваш.
Че стана Стоян, отиде,
в Едрене града голема,
та купи дрехи свилени,
свилени, необлачани,
та си ги Стоян донесе,
че се Петкана премени.
Стоян Петкана заведе
у Стамбол града голема,
у търговското кафене.
Търговци пари събрали,
че ги на Стоян, бре, дале,
борчове да си разплати.
Стоян борчове не плати,
на стана Стоян, отиде
оданат Дунав у Влашко -
накупи сиви говеда
до седемстотин и седем.
Стоян ги назад повърна
у Никополската нахия.
Там ги срещнала мория.
Мориа дума Стояну:
- Стояне, младо търговче,
дал ти говеда помора,
ил твойте млади овчаре?
Стоян мории думаше:
- Морийо, говежда болест,
ако овчаре помориш,
млого че къщи затвориш,
млади вдовици оставиш,
със малки клети сираци;
ако говеда помориш,
една ще къща затвориш,
една вдовица оставиш,
със едно клето сираче!
Па се развърте мориа,
та му говеда помори -
съде му седем остави,
шест му баждърлък везели,
една му крава остана.
Стоян я дома закара,
че си на либе продума:
- Либе Петкано, Петкано,
я рани заран по-рано,
заврати бели ръкаве,
засучи свилни скутеве,
па отсей брашно пченица,
омеси бели кравае -
азе ще крава да кола,
търговци ще си повикам,
та на търговци да кажа
какво е чудо станало.
Петкана гозби уготви.
Повика Стоян търговци,
търговци, верни достове.
Като са яли и пили,
Стоян търговци приказа
какво го чудо срещнало
у Никополска нахия -
че се търговци сговарят,
еснафски пари да сберат,
на Стоян да ги подарат,
борчове да си разплати.
Сбрали са пари и дале.
Стоян борча си не плати,
най стана Стоян, отиде
по дивно, равно Загоре,
та купи Стоян овньове
и тия руди рудици.
Три пъти Стоян купува
и три пъти продава -
спечели тежко имане
та си борчове разплати,
та стана голем търговец.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019