|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Заборчля Тодор, заборчля,
петдесе и пет хиляди;
петдесе има, даде ги,
петтях си няма да даде.
Чуди се Тодор, мае се,
какви кярове да улови,
борчове да си изплати.
Че на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, първо венчило,
кат' ядеш, още кат' пиеш,
че пада ли ти на сърце!
Борчлии хлопат на порти,
борчлии и файдалии,
какво да сторим, Тодорке,
какво да сторим, направим,
какво да дадем, продадем,
борчове да си изплатим?
Хайде къщата да дадем,
да дадем, да я продадем,
борчове да си изплатим!
Тодорка Тодори думаше:
- Тодоре, либе Тодоре,
как щем да дадем, Тодоре,
да дадем, Тодоре, къщата,
да дадем, да я продадем -
де ще ни седят дечата?!
Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, първо венчило,
Тодорке, булка хубава,
кат' ядеш, още кат' пиеш,
че пада ли ти на сърце!
Борчлии хлопат на порти,
борчлии и файдалии,
какво да сторим, Тодорке,
какво да сторим, направим,
какво да дадем, продадем,
борчове да си изплатим?
Хайде бостана да продадем,
бостана и воденицата,
да дадем, да я продадем,
борчове да си изплатим!
Тодорка Тодори думаше:
- Тодоре, либе Тодоре,
как щем да дадем, Тодоре,
да дадем, Тодоре, бостаня,
да дадем, да го продадем -
отде ще си храним дечата?
Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, първо венчило,
Тодорке, булка хубава,
кат' ядеш, още кат' пиеш,
че пада ли ти на сърце!
Мене ми, либе Тодорке,
мен ми не пада на сърце.
Борчлии хлопат на порти,
борчлии и файдалии,
какво да сторим, Тодорке,
какво да сторим, направим,
какво да дадем, продадем,
борчове да си изплатим?
Хайде дечата да продадем,
да дадем, да ги продадем,
борчове да си изплатим!
Тодорка Тодори думаше:
- Тодоре, либе Тодоре,
как щем да дадем, Тодоре,
да дадем, Тодоре, дечата,
да дадем, да ги продадем -
деча са още мънинки,
деца са дребни, глупави,
дечата ще се потурчат,
в грехове, Тодоре, ще влезем!
Ази съм булка хубава,
хубаво ще се пременя,
хубаво ще се облека,
на баш ме баня заведи,
откупи най-баш телялка,
хубаво да ме оплете,
хубаво като гъркиня,
на дребно като кадъна.
Откупи най-баш кочия,
аз ще в кочия да седна,
че ме на пазар извади,
че се изясно провикни:
"Ай гиди, булче хубаво,
хубаво булче, високо,
високо булче, тънинко,
ала му й скъпа цената -
петдесе и пет хиляди!"
Че стана Тодор, че стана,
на баш я баня заведе,
откупи най-баш телалка,
хубаво да я оплете,
хубаво като гъркиня,
на дребно като кадъна.
Откупи най-баш кочия,
че се хубаво премени,
че се хубаво облече,
че я на пазар изведе,
че се изясно провикна:
- Ай гиди, булче хубаво,
хубаво булче, високо,
високо булче, тънинко,
ала му й скъпа пахата,
пахата, още цената -
петдесе и пет хиляди!
Че никой не ми се нае
Тодорка да си, бре, купи...
Отгоре иде чифутче,
чифутче жълто, омразно,
че се на пазар удари,
че купи булче хубаво,
хубаво - тънко, високо
за петдесе и пет хиляди.
Тодорка дума Тодори:
- Тодоре, либе Тодоре,
няма ли вяра българска,
ами ме даде, Тодоре,
ами ме даде на друга,
на друга вяра чифутска?!
Тодор й хатър не скърши,
че си нагоре излезе,
нагоре из чаршията,
че се изясно провикна:
- Ай гиди, булче хубаво,
хубаво булче, високо,
високо булче, тънинко,
ала му й скъпа пахата,
пахата, още цената -
петдесе и пет хиляди!
Отгоре иде млад Стоян,
млад Стоян, луда гидия,
че се на пазар удари,
че купи Стоян, че купи,
че купи булче хубаво,
хубаво булче, високо,
високо булче Тодорка
за петдесе и пет хиляди.
Че си я у тях заведе,
Тодорка дума Стояни:
- Стояне, либе Стояне,
хубаво да ме премениш,
за вода да ме проводиш,
да видят, джанъм, хората,
че имаш булче хубаво,
хубаво булче, високо,
високо булче, тънинко!
Че стана Стоян, че стана,
че я хубаво премени
със девет върви жълтици,
десета върви маргари,
даде й стомни зелени -
на чешма за вода да иде...
Стана Тодорка, отиде
студена вода да налей;
като на чешма отиде,
че си стомните остави,
право си у тях отиде...
Горна Оряховица (СбНУ 26/1912, № 86 - "Тодор и Тодорка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|