* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи,
воденица с дванайсет камъни,
ала му пари не стигат,
воденица да си направи.
Тогаз си Стоян намисли,
булката да си продаде,
воденица да си направи,
воденица с дванайсет камъни.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невясто
утре е света неделя,
стани ми, стани по-рано,
че ще да идем, Руске ле,
на този пусти панаир,
дано те, Руске, аз продам
воденица да си направя,
воденица с дванайсет камъни.
Че стана Руска по-рано,
тънко се бело премени,
тръгнали двама да вървят
на този пусти панаир.
Стигнали дърво високо,
тази сенка дебела седнали,
седнали да си починат,
при тази вода студена
Отдолу иде млад турчин
и на Стоян вели-говори:
- Добро ви утро, Стояне!
- Дал Бог добро ви, турчине!
- Къде си пошел, Стояне,
със тази млада невеста?
- Пошел съм, пошел, турчине,
дано я нейде продада,
воденица да си направя,
воденица с дванайсет камъни!
- Продай я на мен, Стояне!
- Халал да ти е турчине!
Та че си булка продаде
за една шепа жълтици...
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
имаш ли нейде роднина,
за тебе каил да стана.
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец погубен,
от турски ръце пленен.
Тогай се турчин провикна:
- Опрости ми, Боже, греховете,
че съм си сестра прегърнал,
от милост съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019