* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи,
воденица да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигнаха,
воденица да си направи,
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
утре е света неделя,
хубаво да се премениш,
че ще те, Руске, заакрам,
на този пусти панаир,
там ще те, Руске, аз продам,
много си пари да взема,
воденица да си доизкарам
с дванайсет камъка.
Руска си рано станала,
че си дечата целуна
и си със Стоян тръгна,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо
и седнали да си починат.
Отдолу иде турчин,
турчин, баш еничерин,
той си на Стоян думаше:
- Накъде си тръгнал, бе момко,
в това време горещо,
с тази млада невяста?
- Аз съм тръгнал, ефенди,
булката да си продавам,
много пари да взема,
воденица да си доизкарам,
със дванайсет камъка.
Колко са се уговаряли,
двамата сделка направили,
турчин Стояну начете
една крина жълтици.
Турчин с Руска тръгнал
сред това поле широко,
като си из път вървял,
турчин си Руска думаше:
- Имаш ли, млада невесто,
имаш ли ти роднини?
- Имах си братец едничък,
ала го турците малък взеха
и го еничерин направиха.
Тогиз си турчин сестрата познал
и се двамата прегърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019