|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Кольо, Кольо, мори, сирак Кольо, (2)
Кольо сака, мори, да се жени,
яла си ми пари нема,
ни парица, ни дуката,
ни цървена ни полвина.
Заел ми е сирак Кольо,
от двама по стотина,
от троица по хиляда.
Кога било на есения,
ожени се сирак Кольо,
кога било в понеделник,
издойдоха борчлиите,
да си терат имането.
Почукаха, порукаха:
- Кольо, Кольо, сирак Кольо,
дай ни, Кольо, имането.
Нямало го сирак Кольо,
продала се невестата,
на борчлии отговори:
- Ой, борчлии, братя наши,
нема си го сирак Кольо,
той отиде на оране,
кога дойде сирак Кольо,
сирак Кольо от оране,
кье му кажа да ви плати,
кога дойде на вечеря,
кье ви даде имането.
Кога било довечера,
и си дойде сирак Кольо,
отговори невестата:
- Кольо, Кольо, първо либе,
издойдоха борчлиите,
да хми платиш имането.
Сирак Кольо отговори:
- Джан Хурчинко, първо либе,
ела си ми пари немам,
да си платя на борчлии!...
Ям той си хи отговори:
- Премени се, либе, нареди се,
лю що си ти най-прилича,
кье те карам на панаир,
на панаир да те продавам!
Отговори невестата:
- Кольо, Кольо, първо либе,
откарай ме на панаир,
та се рукни и подрукни:
"Чуйте, мало и голямо,
продавам си първо либе!"
Кой ке, Кольо, да наддаде,
на нег, либе, да ме дадеш.
Никой ми се не наема
да си вземе невестата;
наемна се търговчето,
та си обвзе невестата.
Закараха търговчето,
отведе я у дома си,
покани си осем попа,
осем попа, девет дяка
и дванайсет граматика.
Още книги не запели,
отговори невестата:
- Осем попа, девет дяка
и дванайсет граматика,
я постойте, послушайте,
де ми пое златно пиле,
де ми пое и нарица:
"Де се чуло-видело,
брат и сестра да се вземат?!"
Постояли, послушали,
че ми пое златно пиле,
че ми пое и нарица:
- Брат и сестра да се вземат.
Отговори търговчето:
- Кольовице, мър, невесто,
имаше ли, мари, братле,
братле загубено?
- И я не знам имал'ли съм,
имал'ли съм, нямал'ли съм,
мен ми чича казуваше,
имала съм едно братле,
едно братле загубено,
и то било нишанлия,
че имало на ногата,
на ногата до шест пръста.
Отговори търговчето:
- Кольовице, мър, невесто,
събуй си ми дясна нога!
Събула му дясна нога,
че имало до шест пръста.
Тога си се опознали,
опознали брат и сестра,
отговори търговчето:
- Кольо, Кольо, мой калеко,
колко ти е на теб борча,
да ти плата на борчлии?
Отговори сирак Кольо:
- От двамина до стотина,
от троица по хиляда.
Изкара си търговчето,
та си плати на борчлии
и му даде още толко.
- Заведи си мойта сестра,
мойта сестра, твойто либе.
Хайде, сбогом, сирак Кольо,
сирак Кольо, мой калеко!
Гайтаниново, Неврокопско, дн. Гоцеделчевско (Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5807>
02.07.2019; =Кюлев 1977, № 170).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|