* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи,
ала му пари не стигат.
Той ни на Русанка
тихом говори:
- Русано, либе, Русанке,
утре е света неделя,
по-раничко да станеш,
хубаво да се премениш,
че съм намислил, Русанке,
тебе на пазар да продам,
воденица да си направя,
воденица с дванайсе камъни.
Русанка нищо не рече.
Сутринте рано станали,
със Стоян из път тръгнали.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво турчин седеше
той си Стоян попита:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с това булче хубаво?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продавам,
воденица да си дуправям,
воденица с дванайсе камъни.
- Дай го на мене, Стояне,
за една шепа жълтици.
Турчин си Русанка разпитва:
- Русанке, булка хубава,
имаш ли нейде некого?
- Нямам си нийде никого,
само си едно братче имах
и са го турци вземали.
Турчин Русанка попита:
- Можеш ли го, Русанке, познаеш?
- На лява ръка нишан имаше.
Тогаз са турчин изясно провикнал:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че съм си сестра целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019