* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъни
ала му парите не стигат.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, младо невесто,
утре е света неделя,
рано, по-рано да станеш
хубаво да се премениш,
че ще, Русанке, да идем
на тоя пусти панаир,
дано те тамо продадем
воденица да си направим
с дванайсет камъни.
Русанка булка хубава
сутринта рано станала,
че се бяло, хубаво премени.
Тръгнал ми е Стоян, тръгнал ми е
с тая руса, млада невеста.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена.
Седнал ми е Стоян, седнал ми е
под едно дърво високо,
под тая сянка дебела,
до тая вода студена.
Отсреща иде турчина
и си на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая руса, бяла невеста?
Стоян на турчин думаше:
- Тръгнал съм, турчине, тръгнал съм,
дано я нея продадем,
воденица да си направим
с дванайсет камъни.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Стоян си булче продаде
за едно кринче жълтици.
Турчин си Руса прегърна,
прегърна и целуна
и си на Руса думаше:
- Руске ле, млада невесто,
имаш ли нейде роднини
или си сама на света?
- Имам си, имам, турчине,
едно ми братленце заробен,
за него нищо не зная.
Турчин се виком провикна:
- Прости ми, Боже, грешките
за дето съм сестра целунал,
целунал, още прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019