Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи
воденичката да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденичката да си изкара.
Чуди се Стоян, мая се,
какво да Стоян продаде,
воденичката да си изкара,
децата да си прехранва.
Най-подир Стоян намисли
булката да си продаде.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, добра невесто,
зарана рано да станеш,
хубаво да се премениш,
че ще да идем, Русо ле,
на тоя пусти панаир.
Там ще се виком провикна:
- Кой има нулче, кой няма,
аз имам булче за продан,
ала й е скъпа цената -
за шепа жълти жълтици
и шиник бели бешлици.
Тръгнали двма, вървели,
минали гора зелена,
настало поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво сянка дебела;
седнали да си починат.
Срещу им иде турчинът,
турчинът, еничеринът.
Той на Стояна думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая добра невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
на тоя пуст панаир
булката да си продавам,
воденичката да си изкарвам.
- Колко ти струва булката?
Продай на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Стоян си даде булката
за шепа жълти жълтици
и шиник бели бешлици.
Турчин на Руса думаше:
- Русо ле, бяла невесто,
нямаш ли нийде някого,
от борч да те отърве?
- Аз нямам нийде никого
от борчи да ме отърве,
само си имах един брат
и него турци вземаха.
Турчин на Руса думаше:
- Можеш ли позна брата си?
- Че аз ще батя позная,
на глава белег той има.
Когато беше мъничък
на татя гости дойдоха,
тате го прати за вино,
бате не рачи да ще.
Тате люто се разсърди,
с кофа го в глава удари,
на батя белег направи.
Турчин си белег показа.
Като го Руса видяла,
видяла и го познала,
викнала и заплакала:
- Бате ле, бате Никола,
тъй си ти бате, моят брат,
моят брат, бате Никола.

 


Габрово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019