|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Тодора баща продава
за тия тежки глобове,
за бела книга, за арач.
Цена й е много скъпа,
оти е много хубава, -
равна става за хилядо,
бело лице за две хиляди,
църни очи три хиляди.
Па се никой не наима
да си прекупи Тодора.
Наел се е църн арапин,
при арапин друга вера,
та си прекупи Тодора.
Вема пари да му брои,
бели пари надбровяше,
а катици надмерваше,
оти е много хубава...
Изкупи я, поведе я,
да я води у арапска,
у арапска пуста земя.
На Тодора дожалело,
оти си е в друга вера,
та па е много далеко.
Па станаха, та кренаха,
та ойдоха дури дома,
изкачи я на чардаци, -
хич Тодора не продума,
ни е с око погледнала...
Паднало е много заман,
много заман три години,
та се чуди църн арапин,
що да чини, ка да чини,
ка Тодора да продума
или с око да погледне,
ега би се насмеяла!
Па сдобиха мъжко дете, -
не е дете като дете,
но е дете ясно слънце,
ясно слънце, ясен месец!
Свекърва й говореше:
- Снахо ле, бела Тодоро,
стани се, Тодоро, умий,
да те свекърва оплете;
кье станете, кье идете
със нашите измекярки,
със твоите алайки
у твоя баща на госье
и у твоята милна рода!
Тогай Тодора погледна,
и погледна, и продума,
и се кротко насмеяла.
Па станала, умила се,
свекърва я е оплела,
а ту станува, кренува
със нихните измекярки
и с нейните алайки,
мъжко си дете повива,
златна кочия стегнала.
Църн арапин говореше:
- Е, тизе, бела Тодоро,
да ти давам малко пари,
ти кье даваш проводия, -
кому двеста, кому триста
на твоята милна рода,
на баща ти да му дадеш
една аспра половина,
хем да му речеш, поречеш:
"Та нема ли, мили тате,
дека да си ме препродал,
дал си мен при църн арапин,
при арапин, друга вера?!"
Па станаха, та кренаха,
та ойдоха у нейната,
у нейната пуста рода,
па едеха, що седеха,
дойде заман да си кренат...
Взе Тодора да им дава,
да им дава проводия, -
кому двеста, кому триста,
на баща й една аспра,
една аспра половина.
А баща й говореше:
- Оти, щерко, така чиниш,
така даваш проводия?
Тодора му говореше:
- А знаеш ли, мили тате,
кога ме мене продаде,
не ме даде де да е, да е,
но ме даде църн арапин,
църн арапин, друга вера?!
Габрово, Горноджумайско, дн. Благоевградско (Стоилов 1/1894,
№ 25 - "Продажбата на Тодора"; =Стоилов 1990, с. 60, № 25); в първото
издание номерът е сгрешен - № 24 вм. № 25.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|