* * *

Мъж продава жена си - 1

Започна Стоян, започна,
воденица да си направи,
цели дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян буля си думаше:
- Русо, ле млада невесто,
утре е света неделя,
стани ми рано, по-рано,
че се хубаво премени
и по-хубаво нагизди.
Че ще идем, Русо ле,
на тоя пусти панаир,
дано ни кадем продаде,
воденица да си направя!
Че са тръгнали, тръгнали,
на тоя пусти панаир.
и на полето широко,
сред поле дърво високо.
Седнали да си починат
и студена вода да пият.
Отдолу иде турчина,
отдолу иде турчина,
и си на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с таз русоглава невяста?
- Най съм тръгнал, турчине,
булката да си продавам,
воденица да си направя!
- Продаваш ли ми я, Стояне?
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и друга бели бръшници.
Турчин на Руса продума:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли си роднина?
- Имам си, имам, турчине,
един сал братец заробен,
в турски ръце поробен!
Турчин се ясно провикна:
- Ох, повече не може грехове!
Че се със сестра целуна,
отвил се, та я прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019