* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян Димяно думаше:
- Любе Димяно, Димянке,
заборчнях, любе, западнах
от пуста селска вергия,
от върла бяла ракия.
Дали от деца да давам,
да давам, любе, продавам,
ил самин да се залагам,
борчове да си разплатим?
Димана дума Стояне:
- Любе Стояне, Стояне,
не си продавай децата,
нито се самин залагай,
не ми разваляй дюменя.
Я имам дрипи булкински,
я жи се, любе, пременя,
пременя, любе, прибеля,
че жи ма, любе, заведеш
на Яло паша чаршия,
че са извикай, провикай:
"Гель яда скъпа робиня,
който га има, да гледа,
който га няма, да взема -
ни скъпа, нито евтина,
хилядо и петстотину."
Стоян Димана послуша.
Димана булче хубаво,
тя се Димана премени,
премени, та се прибели,
облякла дрехи булкински.
Че я Стоян заведе
на Яло паша чаршия,
че са я викнал, провикнал:
- Гель яла скъпа робиня,
който га има, да гледа,
който га няма, да взема -
ни скъпа, нито евтина,
хилядо и петстотину.
Наело ми се, наело
едно ми жълто еврейче,
почнало пари да брои.
Димана права стоеше
и се на Бога молеше:
- Бре Боже, бре мила Боже,
дано му пари не стигнат,
не стигнат, нито артисат,
еврейче в село да иде,
да иде пари да вземе.
Де стоял Господ, та слушал,
парите му не стигнали.
Еврейче в село отиди,
отиди пари да вземе.
Отде ми, холан, излезе
едно ми бяло бакалче,
почнало пари да брои.
Димана права стоеше
и се на Бога молеше:
- Дано му пари достигнат,
достигнат и му артисат!
Де стоял Господ, та слушал,
парите му достигнали,
достигнали и артисали.
Както низ пътя вървяха,
вървяха и хортуваха,
сладки си думи думаха.
Бакалче дума Димано:
- Димано, любе хубаво,
дай да те, любе, целуна.
Че кат се двама допряха,
духнаха силни ветрове,
летнаха силни дъждове.
Бакалче дума Димано:
- Димано, любе хубаво,
отде си, любе, и що си?
Както си те хортуваха,
брат и сестра излязаха.
- Сестро Димано, Димано,
мър, на ти още хилядо,
хилядо и петстотину,
да ги на батя занесеш,
борчове да си разплатите,
децата да отгледате.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019