* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка.
Ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо льо, млада невесто,
утре е света неделя,
стани ми рано по-рано,
чисто се бяло премени,
по-хубаво се закити,
че ние, Русо, ще идем
на тоя пусти панаир
дано те негде продадем
воденица да си направя.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал
с своя Руса невеста
по тува поле широко.
Седнал ми й Стоян седнал ми й
до едно дърво високо
под тая сянка дебела
до тая вода студена.
Отдолу иде турчин
и си на Стоян думаше:
"Русо льо млада невесто
имаш ли негде роднини?"
Имам си, имам, турчино,
един си братец загубен,
в турски ръце поробен.
Турчинът се ясно провикнал:
- О, прости ми, Боже, грехове -
че съм си сестра целунал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019