* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица да си направи,
с дванайсет камъка,
и с тринайсет чучура.
Ала му пари не стигат.
Стоян на Руска продума:
- Либе Руске ле, Руске ле,
утре е света неделя,
да станеш утре по-рано,
чисто се бяло премени,
още по-китни накичи,
че ще да идем, Руске ле,
на тоя голям панаир,
дано те, Руске, аз продам,
воденичка да си доправя.
Кога е било сутринта,
станала рано Русанка,
чисто се бяло премени,
още по-добре накити,
та си детенце целуна,
дребни си сълзи зарони.
Па са двамата тръгнали,
минали гора зелена,
настали поле широко,
и сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
до него турчин седеше.
Стоян на турчин продума:
- Добро ми утро, турчине!
- Дал ти Бог добро, Стояне!
Къде си рано подранил,
с това булче хубаво?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продавам,
че ми парите не стигат,
воденица да си доправя.
- Продай го на мен, Стояне,
шиник жълтици ще ти дам.
- Халал да ти е, турчине!
Русанка нищо не стори,
само на Стоян продума:
- Добре детето да гледаш.
Па си е Стоян отишъл.
Турчин Русана прегърна
и на Русана думаше:
- Нямаш ли майка и баща,
нямаш ли братя и сестри?
- Нямам си нийде никого,
имах си едно братленце,
турци от тука минаха,
те ми братлето забраха,
забраха еничер сториха.
Турчин Русанка думаше:
- Помниш ли, булке, Русанке,
братле ти нишан има ли?
- На лява страна до ухо,
голяма бенка имаше.
Турчин е викнал, заплакал:
- Прости ми, сестро, прости ми,
че съм те с ръка прегърнал,
от радост пак те прегръщам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019