* * *

Мъж продава жена си - 1

Задлъжнял Божко, заборчлял
дур седемдесет кесии,
седемдесет и седем.
Седемтях има - даде ги,
седемдесето не може.
Божко Грозданки думаше:
- Какво да сторим, да правим,
борчове да си наплатим -
дали Иванчо да дадем,
борчове да си наплатим?
Грозданка Божку думаше:
- Иванчо малък, че глупав,
немой борчове да плати.
Ти купи дрехи хубави,
че ме премени, нареди,
че ме на пазар изведи,
че се юнашки провикни
и пахата ми да кажеш.
Послуша Божко Грозданка,
че купи дрехи хубави,
че я премени, нареди,
че я на пазар заведе,
че се юнашки провикна
и пахата й казваше -
за седемдесет кесии.
Никой се, холан, не нае
робиня да си откупи,
че излязло, излязло
едно ми грозно арапче,
грозно, Божне ле, омразно -
долна му джуна, Божне ле,
до черна земя допряла,
горна му джуна, Божне ле,
синьото небо гледала...
Гроздана с гърбом седеше
и дребно сълзи ронеше,
и се на Бога молеше -
дано им пазар не стане,
дано му пари не стигнат...
Де стоял Господ, та слушал,
че му парите не стигат,
и им пазара не станал.
Пак си робиня поведе,
че е излязло, излязло,
едно ми младо търговче,
търговче, младо ягумче.
Седнали пазар да прават,
и парите й начело,
и си робинка поведе.
Мина се малко, не много,
търговче пита Грозданка:
- Грозданке, млада робиньо,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
от кой си пусти вилает,
вилает, пусти мемликет?
Грозданка дума търговче:
- Търговче, младо ягумче,
като ме питаш, да кажа -
ний бяхме сестри четири,
и един братец Иванчо;
баща ни беше чифчия,
караше с кони диканя,
че се конете сритаха,
че си Иванча ритнали,
на глава има конски нал,
на крака има шест пръста!
Станаха бозгун години,
един се с друг не видяхме...
Че се двамата познали,
че били братец и сестра...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019