* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян мелница
със дванайсет нови камъка.
На Стоян пари не стигат,
мелница да си доправи.
Чудил се Стоян, маял се,
какво да Стоян продаде
мелница да си довърши.
Най-подир Стоян намислил -
булчето да си продаде,
мелница да си довърши.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, булче хубаво,
сутрин рано да раниш,
хубаво да се премениш,
на панаира ще идем,
кончето да си продадем,
мелница да си доправим.
Тодорка булка хубава,
рано ранила сутринта,
че се хубаво пременила.
Тръгнали в пътя да вървят,
вървяли, що са вървяли,
на пътя турци срещнали.
Турци Стояна думаха:
- Стояне, младо българче,
къде си толкоз подранил?
Стоян на турци думаше:
- На панаира отивам,
булчето да си продавам,
мелница да си доправям.
Турци Стояна думаха:
- Ний ще ти булче купиме, -
ако му триста поискаш,
петстотин ще му дадеме,
че ти е булчето хубаво
и много ще ни прилича
бяла ханъма да стане!
Турци Тодорка вземали,
тръгнали в пътя да вървят,
турчин Тодорка думаше:
- Тодорке булче хубаво,
имаш ли майка и баща,
имаш ли братя и сестри?
Тодорка турчин думаше:
- Майка и баща аз нямам,
едничък братец аз имам;
него го турци вземаха
мъничко годиначе.
Турчин Тодорка думаше:
- Да видиш твоето братче,
можеш ли да го познаеш?
- По лице не ще го позная,
по нишан ще го позная, -
на лява страна на гърди
голям си нишан имаше.
Турчин си пазва разкопча,
Тодорка брата познала,
викнала та заплакала.
Турчин се Богу молеше:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра си целунал,
от обич съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019