* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камена,
а че му пари не стигат
воденица да си изкара
и си на Руска думаше:
- Руске ле, млада невясто,
какво да сторим, направим,
да си воденицата изкарам?
Да си продам къщата, -
къщата, Руске, сламена,
къщата пари не струва
воденицата да си изкарам.
Да си продам децата,
децата, петте момичета, -
децата пари не струват
воденицата да си изкарам.
Стоян на Руска думаше:
- Аз ще те, либе, науча -
сабалам рано да станеш,
чисто се бяло премени,
пък се по-хубаво накити,
на пазар ще те откарам.
Станали рано сутринта.
Руска се бяло, чисто облякла
и още по-хубаво накитила.
Като са пазар тръгнали
минали гора висока,
настали поле широко.
В полето-дърво високо.
Под дървото турчин седеше.
Той на Стояна думаше:
- Де си тръгнал, Стояне,
с тая млада неявяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
тръгнал съм да я продавам,
пари да си спечеля
та си воденицата изкарам.
Турчин му пак думаше:
- Колко и струва цената,
цената още парата?
Колкот му Стоян поискал
толкоз му турчина дал.
И тръгнал си, Руска поведе
та я прегърна, целуна
и я пътьом разпитва:
- Имаш ли, Руске, сестри и братя
и други мили роднини?
- Имах брат турчине,
но го малък турците взели,
та го не помня, не зная.
Тогаз се турчин повгледал
в Рускини сини очици,
своя си поглед той познал,
та се виком провикнал:
- Сестрице, Руске сестрице,
прости ми пред Бога и мене,
че те тебе прегърнах,
прегърнах и целунах!
Кат се брат и сестра познали
назад се повърнали
и Стояна настигнали.
Така си пак Стоян и Руска
ведно в къща върнали
и си воденица изкарали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019