* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи
воденица да си направи,
ала му пари не стигат,
воденица да си доправи.
Стоян Русанка продума:
- Русанке, булка хубава,
утре е света неделя,
рано, по рано да станеш,
чистичко да се премениш,
още по- чисто нагиздиш,
па ще си идем Русанке
на тоя турски панаир,
там ще те, Русанке, аз продам,
воденица да си доправя.
Русанка рано станала,
чистичко се е пременила,
по- чисто се е нагиздила,
че са със Стоян тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пийнат.
Отдолу иде турчинът,
турчинът, баш търговецът.
Той си на Стоян продума:
- Къде си тръгнал, Стояне,
в тая света неделя,
с тая булка хубава?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
на тоя турски панаир
булката да си аз продам,
щото ми пари не стигат,
воденица да си доправя.
- Дай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Стоян си булка продаде
за една шепа жълтици
и други бели бешлици.
Турчин Русанка поведе
и си я в очи погледна,
и си й тихо продума:
- Русанке, млада невесто,
имаш ли нейде роднини?
- Нямам си, нямам, турчине,
нямам си нигде никого.
Един си братец аз имах,
но са го турци вземали,
когато беше момченце.
Турчин се Богу помоли:
"Прости ми, Боже, греховете,
дето си сестра целунах,
от милост си я прегърнах!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019