* * *

Мъж продава жена си - 1

Загради Стоян воденица,
с дванайсет камъна,
ала му пари е стигат
воденица да си доправи.
Най-сетне Стоян намисли
Русанка да си продаде.
Стоян Русанка думаше:
- Любе Русанке, Русанке,
утре е света неделя,
стани се, любе, премени
с твойта герджик премяна
че щем да идем, Русе ле,
на Гюмюрджинко пазаре,
там ще те, Русе, продавам
воденица да си доправям.
Станали, та са тръгнали.
На път турчина срещнали.
Турчин Стояна питаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая млада невяста?
- Тръгнал съм тръгнал, турчине,
на Гюмюрджинско пазаре,
да си Русанка продавам
воденица да си соправя.
- Стояне, баш гявурино,
колко хи сече пъхъта.
- Заншепа жълти жълтици
и половина бешлици.
Турчин Русанка купува
и си Русанка питаше:
- Русе ле, млада невясто,
имаш ли някаква роднина -
я братя, я братовчеда?
- Имам си, имам, турчине,
сал едно братче я имах,
и той, турчине, забягна
в ная гора зелена.
- Русе ле, млада невясто,
има ли някакви нишани?
- На гердан нишан имаше.
А га се турчин разкопча, -
Русанка брата познала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019