* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица да си направи,
воденица с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат,
воденица да си направи,
воденица с дванайсет камъка.
Решава Стоян, решава
булката да си продаде,
воденица да си направи.
Рано е Стоян подранил,
че си на Руса продума:
- Русо ле, млада невесто,
я си рано ти стани,
та си двори помети
и се бяло премени, (2)
и още по-лепо накити,
че ще те на пазар откарам, (2)
тебе ле, Русо, да продам,
воденица да си направя.
Рано е Руса подранила,
та си е двори помела,
бяло се Руса пременила (2)
и още по-лепо накичила,
и са на пазар тръгнали.
Кога са на пазар отишли,
насреща турчин идеше,
той си Стояна попита:
- Стояне, младо воденичарче,
продаваш ли си булката,
каква й цена ти искаш?
Че се е Стоян провикнал:
- Продавам я, турчине, продавам,
за една шепа жълтици
и за тия бели грошове.
Че си я турчин бре взема.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
стигнали дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
седнали да си починат.
Турчин на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
дай да те, Русо, прегърна,
прегърна, Русо, целуна.
Послем се виком провикна:
- Прощавай, сестро, прощавай,
дето те, сестро, прегърнах,
прегърнах, сладко целунах!
Вземи си шепа жълтици
и тия бели грошове,
па се надире повърни,
че при Стояна отиди,
воденица, сестро, направете,
отново със Стоян заживейте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019