* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян воденица
с девет камика;
като му пари не стигат,
Стоян на Руса думаше:
- Русе леи, булке хубава,
утре е, Русе, събота,
раничко, Русе, да станеш,
хубаво да се облечеш,
ситничко да се оплетеш,
с китка да се закитиш.
Че я че те, Русе, заведем
на тия турски панаир,
на турци да те продадем
за една шепа жълтици,
воденица да си направим!
Руса Стояна послуша,
събота рано станала,
че се умила и ситно оплела,
че се хубаво пременила
и се с китка закичи.
Стоян си Руса поведе
на тия турски панаир.
Насреща им турчин идеше,
и си Стояна питаше:
- А бре, Стояне, Стояне,
продаваш ли си булката,
булката, млада невеста?
- Продавам я, аго, продавам я
за една шепа жълтици, -
воденица да си направим!
Турчин си Руса купува
за една шепа жълтици,
от радост я турчин целува,
целува и силно прегръща...
Като по пътя вървели,
турчин си Руса питаше:
- Русе ле, булко хубава,
откъде си, Русе ле, как си?
- Малка съм сираче остала, -
без майка и без баща!
Едно си братче аз имах,
него го турци откраднали,
не знам ази къде е,
къде е, къде се намира...
Турчин си Руса питаше:
- Познаваш ли си братчето?
Руса на турчин думаше:
- Познавам го, турчине, познавам го, -
има белега на левата стран на гърдите.
Турчин си риза съблече,
Руса си брата познала.
Турчин на Руса думаше:
- Прощавай, сестро, прощавай,
дето те силно прегърнах,
прегърнах и в уста целунах!
Я хайде, сестрож, я хайде,
ние при Стояна да идем,
воденичка да си направим,
че теб те Стоян продаде,
а ти си брата, сестро, намери!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019