* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи.
Ала му пари не стигат.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, млада, хубава
сутрина рано ще раним,
ще раним, рано ще вървим,
на този пусти панаир,
дано те някъде продадем,
че ми парите не стегат,
воденица да си направя.
Станали, рано тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стигнали поле широко,
в поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат,
седнали да пият.
От там е етурчин заминал,
турчин Стоян думаше:
- Добър ти ден, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тази млада невяста?
Стоян на турчин думаше:
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
на този пусти панаир,
дано я някъе продам,
че ми парите не стегат,
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян думаше:
- Дай я, Стояне, на мене.
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
да една крина жълтици,
за половина сребърни.
Турчин Тодорка думаше:
- Тодорке, млада, хубава,
имаш ли някъде роднина?
- От никъде никой си нямам,
едно си братче аз имах
в турски ръце поробен.
- Прощавай, Боже, грехове,
че съм си сестра целунал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019