* * *

Мъж продава жена си - 1

Никола Рада думаше:
- Знаеш ли, Радке, помниш ли
ония гладни години,
когито беше сушата,
житото беше хиляда,
а кило вино петстотин?
Тогава ний се вземахме,
от хора пари вземахме
сватбата да си направим.
Хората сватба правеха,
кой по ден, Радке, кой по два,
а ние цяла седмица.
Оттогаз, Радке, заборчлях
петстотин и пет хиляди.
Петстотин, Радке, изплатих,
още пет, Радке, остават
да дължа, Радке, да давам.
Чудя се, Радке, и мая,
как да си борча изплатя.
Да дадем, Радке, децата,
децата пари не стават,
едно за друго милеят.
Радка Никола думаше:
- Никола, либе Никола,
я впрегни кола желязна,
мене на кола натвари,
че ме на пазар заведи,
ясно се изясно провикни:
"Тук има булка за продан!"
Никола я на пазар заведе.
Много се народ събрало
да гледа булка хубава,
всяко иска Радка да купи.
Излезе едно еврейче,
чело е пари, що чело -
не му парите достигат.
Излезе Стоян търговче,
чел ми е пари, що е чел -
със шиник жълти жълтици
и със оката среброто,
че взема Радка хубава.
Вървяли, що са вървяли,
Стоян си Радка попита:
- Отде си, Радке, кажи ми?
Радка Стояну думаше:
- Като съм била мъничка,
като е била войната,
майка ми кога бягала,
мене на пътя хвърлила,
чужди ме хора вземали,
вземали и отгледали
и за Никола оженили.
Стоян на Радка продума:
- Радке ле, любе Радке ле,
мене ми й мама казвала,
че има дете хвърлено
на име Радка хубава.
Тогаз й Стоян продума:
- Радке ле, сестро Радке ле,
хайде у вази да идем,
да си децата ти вземеш.
Като са във тях отишли,
Никола при деца седеше
и си децата миреше.
Децата като плачеха,
те на Никола думаха:
- Къде е, татко, майка ни?
А той нали им думаше:
- Майка ви в болница заведох...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019