* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи
воденица да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденицата да си доправи.
Стоян Русанка думаше:
- Либе, Русанко, Русанке,
хайде децата да продадем,
воденицата да ти доправим.
Русанка Стоян думаше:
- Децата пари не правят.
Тогава Стоян продума:
- Утре, либе Русано,
утре е света неделя,
ти стани рано, Русано,
облечи най-баш премяна,
че ще те водя на пазар,
на този пазар панаир,
дано те, либе, там продам,
воденицата да си доправя.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена.
Сред гора бистър кладенец,
седнали да си починат.
Насреща им иде турчин.
- Добра ти среща, Стояне!
Къде отиваш, Стояне?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчино,
булчето да си продавам,
воденица да си доправя.
Турчин си кемер извади
с бели и жълти жълтици
и ги на Стоян наброи.
Стоян се с булче раздели
и се назад повърна.
Турчин си Русана поведе,
вървели и си мълчели.
Кога накрая стигнали,
турчин Русана продума:
- Кажи ми нещо, Русанке!
Русанка турчин разправи,
че си е братец имала.
Кога било малко момченце,
турци през село минали
и си Иванчо вземали,
еничерин направили.
Турчин Русана продума:
- Ако си видиш братеца,
можеш ли да го познаеш?
- Ще го позная, турчине,
по бели гърди български,
по червен белег на ръка.
Турчин си риза разгърди
и белега си показа.
Русанка си братец прегърна
и двама се назад върнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019