* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
със дванайсе камъка.
Прави га Стоян, гради га,
ала му пари не стигат
воденица да си доправи.
Най-подир Стоян намисли
булчето да си продаде,
воденица да си доправи
и си на Руска думаше:
- Руске ле, бяла българко,
зарана рано да раниш,
чисто се бяло облечи,
да си те, любе, заведа
на Енизара пазара,
да си те, любе, продадам,
воденица да си доплатя.
Руска Стояна послуша,
ранила рано в събота,
чисто са бяло облече
и са двамата тръгнали.
На път турчина срещнали,
Стоян на турчин думаше:
- По-добър ден ти, турчине!
- Подал добро ти, Стояне,
накъде ми пътувате?
- Аз си воденица захванах,
парите ми не достигат.
Булчето ще си продавам
за кило бели грошове,
за шиник жълти жълтици.
Турчин му грошове отдаде
и шиник жълти жълтици
и си със Руска тръгнали.
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, бяла българко,
имаш ли братя и сестри?
- Един съм братец имала,
под турско робство останал.
Турчин си Руски думаше:
- Сега да го видиш, Руске ле,
ще го познайш ли къв беше?
- Как няма да го позная -
той си мишанче имаше
на челото под калпака.
Турчин калпак повдигна
и се назад върнали
и са Стояна стигнали.
Турчин на Стоян думаше:
- На ти, Стояне, булчето,
халал ти правя парите -
Руска ми е сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019