* * *

Мъж продава жена си - 1

- Шен бъди, любе, шен бъди,
още льо сая година,
лю сова лето-пролето.
- Как да съм шен, любе ле,
година ми е скопичка,
пък ни са млочко децана,
с какво ща да ги прехраним?
- Тодорке, любе Тодорке,
немой са мисли, Тодорке,
ще продадеме малконо,
ще прехраниме другине,
- Стояне, любе Стояне,
немой продава малконо,
че му е млого жалбана,
пък му е малко пахона,
ами си продай Тодорка,
нехи е млого пахона,
пък хи е малко жалбана.
Стоян Тодорки викаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
стани се бело премени
и ситно си се оплети,
че ще да идем, Тодорке,
на солунските пазаре!
Тодорка си се премени,
премени, още огизди.
Стана я Стоян заведе
на солунскине пазаре.
Стоян се викна-провикна:
- Продавам бела Тодора
за шиник бели грошове
и полвиница алтъни!
Никой си се не наима
бела Тодорка да купи.
Найоло се е, найоло
едно ми черно татарче,
то си на Стоян викаше:
- Зьоми, Стояне, алтъни,
алтъни, още грошове,
та ми дай бела Тодорка!
Даде си бела Тодорка.
Га я татарче заведе,
кървава роса заросе,
дарве, камене залете.
То си Тодорка питаше:
- Тодорке, бела Тодорке,
да не сме нещо роднина,
имаш ли братче каипин?
- Имах си, имах, татарче,
другож, ага бе мурабьо,
та го татари окрадаха,
окрадаха и отведоха.
Татарче си хи викаше:
- Тодорке, мое сестрице,
другож, ага бе мурабьо,
мене татари окрадаха,
я ти сам братче каипин!
Ворни се назад, Тодорке,
та да си кутиш дечинки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019