* * *

Мъж продава жена си - 1

- Тодорке, любе Тодорке,
какво щим да се правиме
на сае скопа година
със сее дребни дечинки?
Житоно кажат по двеста,
бела пшеница по триста!
Дьо щим, Тодорке, да сторим,
най-малконо да продадем
да прехраниме големки.
- Стояне, любе Стояне,
нему е малко пахона,
пък му е млочко жалбана.
Дьо да сториме, Стояне,
Тодорка да си продадеш,
че ми е млого пахата,
пък ми е малко жалбаса, -
Стана си Стоян, заведе
негово първо любове
нах Солун града голема.
Вървели, колко вървели,
минаха гора зелена,
влезаха в поле широко,
срьощнаха черно татарче.
Стоян се руком изрука:
- Продавам бела Тодорка
за шиник бели грошове
и полвиница алтъни
да вземам бела пшеница,
да хранем дребни дечица!
Тодорка ръки трошеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господи,
дано му пари не сосат,
пазарлък да се развали!
Броил е, колко броил е,
парине му не сосаха
и пазарлок се развали.
Вървели, колко вървели,
пак си се Стоян изрука:
- Продавам бела Тодорка
за шиник бели грошове
и полвиница алтъни
да вземам бела пшеница,
да хранем дребни дечица!
Излезе бело болгарче,
Тодорка си се молеше:
- Боже ле, милни Господи,
дано му пари артисат,
пазарлок да се направи!
Броил е, колко броил е,
болгарче пари надброи,
та взема бела Тодорка.
Ага пазорлок правеха,
кървава роса зфосе,
кървава река текнала.
Га си Тодорка заведе,
дарве, камене залете.
Га си Тодорка прегорна,
усойна змие излезе.
Болгарче си се чудеше
и си Тодорка питаше:
- Тодорке, бела Тодорке,
имаш ли братче каипин?
- Имах си, имах, болгарче,
девет години липсало,
нито се чува-прочува,
нито пък нахтуф дохода.
То си ми има бележка -
на десна ръка шест пръста,
на лева нога бележка.
Ага му това казала,
то си се жално изрука
и на Тодорка викаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
я ти съм братче каипин!
Хайда да си те отведа
нах твойно първо любове,
нах твойне дребни дечинки
да си хи кутиш и храниш,
пък я ще хванам нах изник
да ми се простьот грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019