|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Димо Тодорки думаше:
- Тодоро, либе Тодоро,
ази те, либе, продадох
снощи на дюкянчето.
Пиян бях, либе, залян бях
и пак те скъпо продадох
на тригодишен пеленак
за крина жълти жълтици
и половина бешлици.
Тодорка, булка хубава,
по двор ходи и плаче,
в две ръце води две деца -
до две момчета, до две близначета.
Тодорка дума две деца:
- Две деца, до две близначета,
растете и порастете,
станете тежки тътрговци,
купете коне хранени,
със сини седла алени.
На седлата сложете
алените си пелени.
Вред по селата тръгнете,
майка си да търсите.
Раснали и пораснали,
станали тежки търговци,
купили коне хранени,
със сини седла алени.
Вред по селата тръгнали,
майка си да търсят.
Вървели, що са вървели
по села и по градове,
най-подир са стигнали
чешма шарена.
Седнали да си починат
и водица да си пийнат.
На чешмата заварили
кадъна, бяла ханъма.
Кат ги е кадъна видяла
и си е лицето забулила.
Момчета думат:
- Добър ден, бяла кадъно,
кадъно, бяла ханъмо.
- Аз не съм бяла кадъна,
кадъна, бяла ханъма,
ази съм млада българка.
Момчетата питат:
- От кога си бяла ханъма,
като си бяла българка?
- Ази съм млада българка,
мене ме продаде мъжът ми
на тригодишен пеленак
и съм оставила две момчета,
две момчета, две близначета.
Като съм им поръчала
да растат, да пораснат,
да учат, да се изучат,
да станат тежки търговци,
да купят коне хранени
със сини седла алени,
вред по селата да тръгнат,
майка си да намерят.
Момчета думат:
- Кадъно, кадъно бяла ханъмо,
я се към коне обърни,
към коне погледни.
Тя като се обърнала,
седлата видяла,
пелените си познала
и тогава е викнала,
викнала и заплакала,
жално ги прегърнала,
прегърнала и целунала.
Свалила фередже от глава
и се на коня качила,
с момчетата си отишла.
Буря, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ); бешлици - монети с малка стойност,
петачета, в случая "обеци".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|