* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка.
Пусти му пари не стигат,
воденица да си направи.
Чуди се Стоян, мае се,
откъде пари да вземе,
воденица да си доправи.
Решава Стоян, решава,
булчето да си продаде.
Стоян на Руска думаше:
- Руско ле, млада невесто,
я стани, Руске, по-рано;
умий си, Руске, главата;
чисто се бело премени.
Ще идем, Руске, ще идем,
на Пловдивския панаир.
Там ще те, Руске, продадем;
хубави пари да вземем;
воденица да си доправим.
Руска се жално нажали,
Стояну нищо не каза.
Стана си сутрин по-рано;
уми си Руска главата;
чисто се бело премени.
Та ми са рано тръгнали,
низ тия дълги друмове.
Насреща иде турчина,
турчина еничерина.
Той си на Стоян думаше:
- Стояне, млади Стояне,
къде си повел булчето?
- Водя я, аго, водя я
на тоя Пловдивски панаир.
Там ще е, аго, продадем.
- Я дай ми, Стояне, булчето,
булчето, Стояне, не мене;
хубави пари да вземеш.
Стоян продаде булчето
и бързо назад се върна.
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, булче хубаво,
я хайде, Руске, в гората,
под бука, Руске, зелена.
Там ще си, Руске, починем.
Руске ле, млада невесто,
имаш ли майка и баща;
имаш ли братя и сестри?
- Имах си майка и баща,
имах си и едно братче.
Баща ми турци заклаха,
майка ми турци убиха,
братче ми турци хванаха,
турчине, еничерине,
в Цариград го откараха.
- Руске ле, млада невесто,
имаше ли брат ти нишана?
- Имаше, аго, имаше,
на гърди с куршум пронизан,
на ръце сабя резани.
Турчин си гърди разгърна,
нишан от куршум пронизан;
на ръце със сабя резани.
Тогава Руска разбрала
и си братче прегърнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019