|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Заправил Стоян воденицу
с дванайсе камика,
ама му паре не стедзаю
воденицу да си доправи. (2)
Тъгая Стоян решава (2)
булкуту да си продаде,
воденицу да си направи,
решава Стоян, свършава.
Стоян си думу продума: (2)
- Либе ле, либе Лиляно,
че станемо, любе, по-рано,
че си идемо, Лиляно,
на тия пусти панаир,
там че те, либе, заведем, (2)
там че те, любе, продадем
за едну шаку жълтице.
Станули сутрин по-рано, (2)
станули и су тръгнули.
Кьига из путът вървели, (2)
насреча иде млад турчин
и на Стояна говори: (2)
- Море Стояне, Стояне,
куде поведе булкуту?
- Я че ю водим, турчине, (2)
на тия пусти панаир,
там да ю скупо продадем.
Заправи пусту воденицу, (2)
ама ми паре не стигоше
воденицу да си доправим.
Тъгай му турчин извади (2)
едну шаку жълтице
и на Стояна подари: (2)
- Халал да су ти жълтице,
дека си булку продаваш!
Тъгай си турчин прегърну, (2)
младуту булку отведе.
Кьига из путът вървею, (2)
тъгай си турчин говори:
- Имаш ли негде роднину? (2)
Тогаз Лиляна говори:
- Имам си братче по-малко, (2)
ала га турци пленише
преди двадесе године.
Тъгай си турчин говори: (2)
- Прощавай, Боже, грешкуту,
че съм си сестру прегърнул! (2)
Брусник, Брезнишко (СбНУ 49/1958, № 160 - "Продава жена
си на брата й").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|