* * *

Мъж продава жена си - 1

Дунав Райчици думаше:
- Райчице, бяла и хубава,
ти като ядеш и пиеш,
минава ли ти през гърло?
- Аз като ям и да пия,
не ми през гърло минава,
нито ми пада на сърце.
Голям си борч заборчнях,
как да си борча изплатим?
Къщата да си продадем, -
къщата ни е сламена,
къщата ни пари не струва;
волове да си продадем, -
волове стари, запрели,
волове пари не струват;
децата да си продадем, -
децата ни са момчета,
те ще ни нази потурчат.
Най-после аз съм намислил, -
ти си бяла и хубава,
тебе на пазар да изкарам,
от тебе пари ще взема,
борчове да си изплатя,
децата да си изхраня!
Утре е, Райчице, понеделник
заранта рано да раниш,
че се хубаво премени -
на пазар ние ще идем.
Като са на пазар стигнали,
Дунав се провикна:
- Слушайте, хора, събрани,
тук има булка за продан -
бяла хубава Райчица,
ала е скъпа цената,
до един шиник жълтици,
и други бели бешлици!
Ах, че ми се е наело
едно ми черно арапче,
бяла Райчица да купи.
Райчица дума Дунаве:
- По-горе вдигай цената,
ази си мразя, Дунаве,
арапче в пътя да срещна,
де-гиди при него да легна!
Дунав подига цената
до една крина жълтици
и друга бели бешлици,
че се арапче разсърди:
- Дунаве, бели Дунаве,
я си абата съблечи,
парите да ти изсипя!
Той си абата съблече
и му жълтици изсипа.
Райчица дума Дунаве:
- Дунаве, бели Дунаве,
борчове да си изплатиш,
колкото пари останат,
децата да ми изучиш
и за мене да им разправяш -
къде е тяхната майчица!
Дунав се назад повърна
и си борчове изплати
колкото пари останаха,
той си децата изхрани,
изхрани и ги изучи.
Като са децата раснали,
все за майка си питали,
а той им нищо не думал...
Раснали и пораснали,
станали момци достойни.
Тогаз им Дунав продума:
- Синове мили, рождени,
все ме за майка си питате,
питате за вашта мила майчица;
кога бяхте мънички,
мънички и некадърнички,
голям си борч заборчняхме -
нямаше как да го изплатим.
Майка ви на пазар изкарах,
че я ази продадох
на едно ми черно арапче,
за един шиник жълтици
и други бели бешлици,
че си борчове изплатих,
и вази си отхраних.
Тогаз са двамата тръгнали
своята майка да търсят.
Вървели, що са вървели,
много са поля минали,
поля още гори,
наели поле последно,
сред поле дърво високо,
под дърво чешма камена,
камена и калдъръмена.
Седнали да си починат,
по малко вода да сръбнат;
среща им иде ханъма
с бели менци на рамо.
Тя на момчета думаше:
- Къде сте, момчета, тръгнали?
А те й отговарят:
- Кога сме били мънички,
мънички и некадърнички,
баща ни, още майка ни
голям са борч заборчнявали,
нямало как да го изплатят,
че баща ни продал майка ни,
борчове да си изплати!
Тогаз ханъма продумва:
- Синове мили, рождени,
вие сте мойте синове,
ази съм вашата майчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019