* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян заправи
голяма ми воденица
със дванайсет камъка.
Нали му пари не стигат
воденица да си направи,
ах, че се чуди и мае,
откъде пари да вземе.
Че на ума му дойде
булчето да си продаде.
Стоян Тодорки думаше:
- Тодорке, булка хубава,
я се хубаво премени
както първата година,
първата, още втората.
Двама на пазар да идем,
тебе, Тодорке, да продам,
воденица да си изкарам
с дванайсет камъка.
Ах, че се Тодорка облече,
облече, още нагласи
и си двамата тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора голяма,
сред гора дърво високо
под дървото кладенче.
Тодорка Стояне думаше:
- Стояне, любе, Стояне,
я хайде тук да се отбием,
малко да си починем,
студена вода да сръбнем.
Таман си двама седнали,
насреща турчин излиза.
- Къде си тръгнал, Стояне?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продавам,
воденица да си изкарам.
Турчин на Стоян думаше:
- Даваш ли на мен Тодорка?
- Давам я, давам, турчине,
за една шепа жълтици,
за петнайсе маргарити.
Стоян се назад повърна,
турчин на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
имаш ли нейде роднина,
да идем да пренощуваме?
Тодорка турчина думаше:
- Турчино, еничерино,
нямам си нийде никого,
един си братец аз имах,
и него го турци вземаха.
Турчин Тодорке думаше:
- Тодорке, булка хубава,
ако си брата ти срещнеш
можеш ли го, Тодорке, позна?
Тодорка турчина думаше:
- Аз ще го него позная
по белега между веждите.
Когато си турчин шапката махна,
Тодорка белега видяла,
и брата си познала,
и се назад повърна,
право при Стоян отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019