* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица да си направи,
с дванайсе камъка,
ала му паре не стигнеше.
Стоян на Русо думаше:
- Русо ле, младо невесто,
утре е света неделя,
ти стани, Русо, по-рано,
чисти си дрехи премени
и по-хубаво нагизди,
че ний че, Русо, да идемо
на тия пусти панаир,
дано те негде продадем,
воденицу да си направим
с двайсе камъка,
оти ми паре на стизау.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми
с туя Русо младо невесто.
Стигъл ми до туя сенку
и туя воду студено.
Оздоле иде турчина,
он на Стояна думаше:
- Добро ти утро, Стояне,
с туя Русо младу невесто.
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продадем,
воденицу да направим.
- Продай я, продай, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булчето,
за едну шаку жълтице.
Турчин си Русо попита:
- Нещичко че те попитам,
имаш ли негде роднини
или си сама на света?
Руса на турчин сборуе:
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец народен
от турски руке заробен.
Ка си чу турчин тия думи,
а че се силно провиче:
- Прочка за мойте грехове,
дека съм сестру прегърнал,
от милост съм я целувал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019