* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
утре е света неделя,
рано и по рано да станеш,
чисто се бело премени
и по-хубаво се накичи.
Че ние, Русо, ще идем
на този турски панаир,
дано те негде продам
воденица да си направя.
Сутринта като се съмнало
тръгнали двама да вървят.
Вървели, що вървели
изминали поле широко
навлезли в гора зелена,
сред гора дърво високо
и под дървото кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пият.
отдолу иде турчин
и си на Стоян думаше:
- Добро утро, Стояне, !
- Дал ти Бог добро, турчине!
Турчин на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тази млада невеста?
Стоян на турчин продума:
- Тръгнал съм, тръгнал,
дано я негде продам
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян продума:
- Продай я на мен, Стояне!
Продал си Стоян булчето
за една пета жълтици
и тези бели бишници.
Като си по пътя тръгнали,
турчин Руска попитал:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли в турско роднини,
роднини още познати?
Руска на турчин продума:
- Имам си, имам, турчино,
един ми братец загубен,
в турски ръце поробен.
Турчин се ясно провикнал:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра си прегърнал,
от силна радост прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019