* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян воденица
сос дванайсе витла големи,
ама му пари не стигат,
та си ойде Стоян дома
и на любне говореше:
- Русе ле, Русе невесто,
я заправих воденица
сос дванайсе витла големи,
ама ми пари не стигат.
Утре е, Русе, панагир,
да станем утре по-рано,
да се натокмиш, нацървиш,
я кье те водя на пазар!
Станала Руса невеста,
па се промени, накити,
и се набели, нацърви.
Па са кренали со Стоян.
Кога е било у поле,
на срекя дърво големо
и под дървото кладенец.
Па седнали да починат.
Оздоле иде млад турчин:
- Добро ти утро, млад Стоян!
- Дал ти Бог добро, турчине!
Турчин му вели-говори:
- Къде кье идеш, млад Стоян,
и руса невеста кье водиш?
А Стоян вели-говори:
- Турчине, море турчине,
воденица си заправих
сос дванайсе витла големи,
ама ми пари не стигат,
та Руса кье я продавам
за една шака жълтици
и за другата грошлаци.
Турчин му вели-говори:
- Стояне, море Стояне,
я кье ти дада парите -
едната ръка жълтици,
другата шака грошлаци.
Наброи турчин парите,
взема му Руса невеста.
Кога по пъто одили,
турчин я милно питаше:
- Русе ле, Русе невесто,
немаш ле нещо од рода?
Руса турчино говори:
- Я немам нищо од рода,
имах братче по-маленко -
турци са го попленили.
Кога са се разпитали,
мегер били брат и сестра.
Турчин на Руса говори:
- Прости ми, Боже, прости ми,
оти съм сестра полюбил!
Па се живи пригрнали,
та ги мъртви раздвоили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019