* * *

Мъж продава жена си - 1

Майка Стояном думаше:
- Що ходиш жален-кахърен?
Дали ти е стадо болнаво,
али е булка грознава,
але е от лошо коляно?
Стоян си майци думаше:
- И къщата ми е на сърце,
и булката ми е хубава,
и е от хубаво коляно.
Сега задлъжнях, мамо, заборчлнях
петдесет и пет стотин,
петдесет имам да ги дам,
петстотин не ми достигат.
Се чудя, мамо, се мая,
какво да стора, да правя
да дълговете си разплатя,
бо не мога нийде да ида
от тява пусти дългове.
Майка Стояном думаше:
- Сино ле, абре, Стояне,
не си продавай дечицата!
Тия са малки мънинки,
малки мънинки, глупави:
едно за друго ще плачат,
ем си продай булката,
булката, хубавелката,
булката пари ки вземе
и длъжното ки разплати.
Стоян майка си послуша;
той стана рано в неделя,
та се премени, нареди,
та на лозето отиде,
оплете кола от лозя
и впрегна лиси биволи,
че си Ирини думаше:
- Ирино, булка хубава,
хайде, Иринке, ще идем
у майкини ти на гости.
Иринка, булка хубава,
тя се премени, нареди,
та на колата седнала,
те са двамата тръгнали,
Стоян на гости не отиде,
ми на пазаря отиде,
та че се викна-провикна:
- Вие, пазарски търговци,
купете булка хубава,
хубава бяла Иринка.
Никой се бре не обадил.
Отде се взело татарче,
татарче черно, та грозно,
та купи бяла Иринка.
Татарче на стол седеше,
жълти алтъни броеше
и си Стояном даваше.
Иринка сълзи ронеше
и си Стояном думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
що ти съм толко додяла,
та ме, Стояне, продаваш
на тва, Стояне, татарче -
татарче черно, та грозно?
Стоян низ пазар отиде,
Иринка с татарче отиде...
Та си тръгнали дома да идат,
вървели, що повървели,
седнали да си спочинат,
та че си двама хортуват,
питали и се разпитвали,
че тий са брат и сестра...
Те се назаде върнали,
та са Стояна найдели.
Татарче Стояном думаше:
- Холан, Стояне, Стояне,
халал да ти са парите,
на ти назаде булчето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019