* * *

Мъж продава жена си - 1

Правил Стоян воденица
с дванайсет камъни,
с тринайсет витела,
ала му пари не стигат.
Най-подир Стоян намисли
булчето да си продаде,
булчето, млада Петкана.
И на Петкана думаше:
- Я си се добре облечи,
на пазар ще те заведем,
теб Петкано ще продам,
воденица да си направим!
Петкана Стоян слушаше,
дребни си сълзи ронеше
и си се добре облече.
Минаха поле широко,
сред поле дърво високо.
Седнаха да си починат.
Отдолу иде млад турчин
и си Петкана хареса,
че му е лика-прилика,
и на Стоян думаше:
- Стояне, млад чорбаджийо,
къде си булче поведе?
Стоян на турчин отвръща:
- Булчето да си продадем,
воденица да си доправим.
Турчин бръкна в свилни пояси,
извади шепа жълтици
и ги на Стоян подаде.
Стоян си булка остави.
Турчин попита Петкана:
- Я кажи, моме Петкано,
нямаш ли рода някъде?
Петкана сълзи ронеше
и на турчин отвръща:
- Турци убиха баща ми,
баща ми, още майка ми,
едно ми братче остана
и него турци взеха.
- Я кажи, моме Петкано
можеш ли брат си да познаеш?
- Когато беше мъничък
той се с въглен изгори,
на гърди белег остана.
Че си се турчин разгърди
и тя му е белег познала.
Тогава се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, греховете,
че сестра си прегърнах,
прегърнах и целунах!
И я богато награди
и я при Стоян завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019