* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи,
воденица да си направи
с дванайсет камъни.
Ала му пари не стигат
воденица да си направи.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада и хубава,
утре е света неделя,
я стани рано, по рано,
та се в бяло премени,
та на пазар да идеме,
на този пусти панаир.
Дано те, Русо, аз продам
хубави пари да взема,
воденица да си доправя
с дванайсет камъни.
Нали е Руса хубава,
станала рано, по рано,
та се в бяло премени.
И са ми двама тръгнали,
вървели, що са вървели
през това поле широко,
стигнали дърво високо,
край тази вода студена.
Стоян на Руса продума:
- Я седни, Русо, да седнем
под тази сянка дебела,
край тази вода студена.
Отдолу иде турчина,
той си на Стоян продума:
- Добър ти ден, бе бай Стояне,
къде сте двама тръгнали?
- Дал ти Бог добро, турчине,
ние сме двама тръгнали
на този пусти панаир,
дано си Руса аз продам,
хубави пари да взема,
воденица да си доправя.
- Дай ми я на мен, Стояне!
- Халал да ти е, турчине,
за три ми шепи жълтици!
Турчин на Руса продума:
- Русо ле, млада и хубава,
имаш ли негде някого
или само на света?
- Имам си имам, турчине,
едно ми мило братленце,
но то се в Турско погуби
и с него не знам що стана.
Турчин се Богу помоли:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра си закупил
и съм сестра си прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019