* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, Стояне,
воденичка с дванайсе камъна.
Нали му пари не стигат,
воденичка да си доправи,
Стоян на Руска думаше:
- Русанке, росна ябълко,
рано, по-рано ще раниш,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
още по-кипро забради!
Русанка млада невяста,
рано по-рано ранила,
най-баш премяна извади,
че са Русанка премени,
още по-кипро забради.
Тръгнали ми са, тръгнали
Стоян и Руска двамата,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Сред гора турчин срещнали,
турчин на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, юначе,
с тая млада невяста?
Стоян на турчин думаше:
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
невяста да си продавам,
воденичка да си доправя.
Турчин си бръкна в джобове,
шепа жълтици извади.
Стоян се назад повърна,
Русанка с турчин тръгнала.
Турчин Русанка питаше:
- Русанке, росна ябълко,
имаш ли свои роднини?
Русанка дума турчина:
- Имам си, имам, турчине,
един съм братец имала.
През руско-турско мурабе
него го турци вземали.
Турчин Русанка думаше:
- Да видиш, познаваш ли го?
Русанка турчин думаше:
- Да видя, не го познавам,
ала му нишан аз зная -
на гърба между плешките
мама го малък изгори.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че съм сестра си намерил,
от милост съм я прегърнал,
от жалост съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019