* * *

Мъж продава жена си - 1

Разхвърлиле тежкана тефтера,
кому двеста, кому триста,
а Сърбину хиляда дукати,
зашчо имал хубава невеста.
Туку биет ръце от колена.
Го догледа неговата майка:
- А, Сърбине, море мили синко,
а шчо биеш ръце от колена?
- Мори, майко, мила майко!
Разхвърлиле тежкана тефтера,
кому триста, кому петстотини,
а мене ми падна хиляда дукати,
зашчо ми е невеста хубава!
Со шч' кье платам царскана мириа?
кье продаам хубава невеста,
кье продаам со се мъжко дете,
да си платам царскана мириа!
- Хай ти, синко, а, Сърбине!
Не продаай хубава невеста.
Ти си имаш многоне загони,
продай си 'и полойната,
да си платиш царскана мириа!
- Мори, майко, мила майко!
Загоните нель ни се потребни;
идет старост, идет болест,
со шчо кье си нийе живиме?
Тийе повтур дефтер кье ни хвърлеет,
кье продаам хубава невеста,
повтур кье се аз оженам,
кье си вземам невеста по-гърда!
Шчо й велит младе Сърбинице:
- Сърбинице, хубава невесто,
отвори си твоите ковчедзи,
извади си руба невестинска,
промени се, как за мен си дошла,
не каниле на гости да хойме.
Вземи си го и мъжкото дете,
вземи си го, на гости да хойме!
Тая си немаше фара и роднина,
та на гости да ходеет.
Тук я отнесе на бела чаршия.
Кладе телал на пазар да викат:
- Се продаат хубава невеста,
Се продаат со се мъжко дете.
Кой кье се наидит юнак да я купит,
да ми дайт пет хиляди дукат!
Никой ми се, богме, не наемат,
ми се найме Църна Арапина;
горна буза вилица покриват,
а долната - до църните очи.
Я пазарит хубава невеста.
Шчо ми викна хубава невеста,
шчо ми викна колку глас я държит:
- А, Сърбине, мили стопанине!
Харам ти било измет, шчо сум ти сторила,
зашч ме продааш Църна Арапину?
Лель, продай ме на вяра кръстена!
Се собрале от сета чаршия:
нажалило им се за хубава невеста,
къде пишчит како пиле в гора.
Ми собрале пари по сета чаршия,
арапину назад да му вратат.
Изтерае Църна Арапина.
Шчо ми дойде едно лудо гърче,
лудо гърче, незнайно делифче:
- Хай, Сърбине, ти добър юначе!
Дай ми мене хубава невеста,
дай ми мене со се мъжко дете,
да ти даам пет хиляди дукат!
Си я зеде хубава невеста,
си я зеде со се мъжко дете,
да я носит во негов вилает.
Шчо ходили три дни и три ношчи,
ми дойдое во негой дворои.
Ми викае попове, кумове,
ми бидое в църкви, манастири,
я венчает хубава невеста.
Шчо ми дойде едно лепо пиле,
шчо ми пеит песма гласоита:
- Хай ти, Боже, вишни Господе!
Къй се чуло, Боже, и видело
брат и сестра да ми се венчает!
Я венчаа хубава невеста.
Тогай велит она лудо гърче:
- Сърбин иде, хубава невесто!
Аль слушаше как пиле пееше?
- Хай ти, гърче, незнайно делифче!
Сега ми е, море, летно време,
така му е на пиле песмата.
Къде ти се постелите
да постелям шарена одая,
мийе малу да си полегниме,
оти сум си много уморено -
сум идело три дни и три ношчи.
Шчо ми влезе хубава невеста,
ми постельвит в шарена одая,
ама юнак на врата ми стоит.
Пак ми дойде она лепо пиле,
ми се качи на високи диван.
Шчо ми пеит онаа лепа песма:
- Хай ти, Боже, вишни Господе!
Къй се чуло, Боже, и видело
брат и сестра да ми се залюбат,
да ми спиеет во една постеля!
Тогай велит гърче на невеста:
- Сърбинице, хубава невесто!
Даль с' имало некога брата?
- Кога беше големото пленство,
не попленийе, робье не зедое,
попление и майка, и татка.
Аз си имаф едно мило брате,
едно брате малоо, на босица,
а не знам даль е живо или е умрено!
- Сърбинице, хубава невесто!
Даль имаше брат ти нешчо нишан?
- Хай ти, гърче, незнайно делифче!
Ми имаше голема нишана -
на десна нога мал пръст ми немаше!
Тогай велит она лудо гърче:
- Сърбинице, хубава невесто!
Слечи ми го ти деснийов скорен,
оту после да си полегниме!
Му го слече нему десен скорен.
Кога виде голема нишана -
на десна нога мал пръст ми немаше.
Ми станае, ми се избацие
и от солдзи кишка с' истопие!
- Мълчи, сестро, сестро Ангелино!
Да товара три товари хазно,
да те носа назад у Сърбина!
Ми товари три товари хазно
и си зеде хубава невеста
со се она лудо мъжко дете,
та м' я носит назад, на Сърбина.
Кога зора ми се обзорила,
ми се качи Сърбин добър юнак,
ми се качи на високи диван.
Се разпули по поле широко,
я доглеа хубава невеста
и ми влезе в шарена одая,
та й велит на своя стара майка:
- Мори, майко, мила моя майко!
Тук ми врашчеет хубава невеста,
шчо маана той нейзе й найде!
А я сите пари 'и потрошиф -
тефтер си платиф и борчот си платиф,
пара немат веке у юнака!
Шчо ми дойде до пътната врата,
шчо ми дойде она лудо гърче,
шчо ми клюкат, дур кье я изкършит.
А никой надвор не му излегвит,
не излегвит порти да отворит.
Тогай велит Сърбин добър юнак:
- Слези, майко, порти отвори му,
оти аз не си излегвам...
Шчо ми слезе Сърбиноа майка,
ми отвори пътни тежки порти.
Шчо й велит она лудо гърче:
- Мори, бабо, Сърбиноа майко!
Камо ти го Сърбин добър Юнак?
Нека слезит Сърбин добър юнак,
да разтбарит три товари хазно
и да си зеит хубава невеста,
да си я зеит со се мъжко дете!
Ми се качи неговата майка,
ми се качи горе в одая и му велит:
- Хай, Сърбине, мои мили синко!
Та слези си долу, в рамни дворье,
разтотари три товари хазно
и вземи си хубава невеста,
вземи си я со се мъжко дете!
Шчо ми слезе Сърбин добър юнак,
шчо ми слезе в онийе рамни дворье.
Не разтоварвит три товари хазно,
тук му викат: - Добре дошол, гърче,
добре дошол, гърче, незнайно делифче!
Шчо ми врашчаш хубава невеста?
Шчо кабает ти нейзе й найде!
Аз парите, сите 'и поарджиф,
немам пари назад да ти вратам!
- А, Сърбине, моя зеташине!
Разтовари три товари хазно
и вземи си хубава невеста,
хубава невеста, моя мила сестра,
и на ми ти твойе малоо синче,
твойе синче, мойе мило внуче!
Ми 'и държа три недели на гости.
Пак 'и качи на бързине коньи,
та си пойде при шура си.
Си седоа шест недели на гости.
Кога 'и прашчаше да си одеет,
голем дар ми 'и подарило -
на свакя си копринена кошуля,
на сестра си хубава шамия,
на детето тунус фефче.
Та дойдое дур дома си,
я найдое алайката,
я найдое къде плачит
зашчо ми се забаиле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019