Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Останал Стоян сираче
без баща Стоян, с майка,
на дванайсет години.
Майка на Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
млад се баща ти помина
и имот не ни остави,
остави ни тежки борчове
на солунските търговци,
търговци, тежки лихвари.
Какво ще мама да правим
от борчове да се отървем,
че и ние живот да живеем,
да идеш занаят да научиш, -
вече си, майка, възрастен,
нищо не ни остава...
Иди при селски чорбаджии,
селската чарда да пасеш,
дано се, синко, изхраним.
Че отиде Стоян при кмета,
селска му чарда дадоха,
десет я години да пасе.
Стоян на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
с чарда се борчове не плащат!
Аз ще те, мамо, оставя,
ще ида кярове да търся.
Че стана Стоян, отиде
долу ми, долу в Добруджа.
Девет години там стоя,
десет хиляди спели.
В десетата година
тръгнал е да си отива,
на майка си думаше:
- Спечелих, мамо, спечелих
борчове да си изплатим
на тия тежки лихвари,
на солунските търговци!
Майка на Стоян думаше:
- Остави сега борчове,
ами хайде да се ожениш.
Аз вече не мога да шетам,
на мене, мамо, на мене отмяна,
на тебе млада премяна, -
със нея да си работиш
и борчове да си изплатиш!
Стоян си майка не слуша:
- Че коя ли мома за назе,
като сме сетни сиромаси?!
Майка на Стоян думаше:
- За нас е Стояне, Еленка,
че и тя е клето сираче,
и няма никъде никого.
Тя ще ни, майка, уйдиса
и хатър ще да ни прави,
на тебе синко и на мене!
Стоян си майка послуша,
с Еленка среща направи,
приводи и я дадоха.
Сгодиха, мена мениха,
сиромашка сватба правиха.
В неделя ги венчаха
в понеделник радост имаха.
Още сватбари не изпратили,
порти се отворили
и файтон в двора обърна.
Като ги Стоян съгледа,
със млада булка излезе,
с добре ги дошли поздрави
и им ръката целува
и ги с ракия черпи.
Лихвари думат на Стоян:
- Ний не сме дошли на сватба,
а най сме дошли, Стояне,
да си борчове изплатиш!
Как можеш сватба да правиш,
а не можеш борчове да платиш?
Ако ли пари ти нямаш,
булчето залог ще вземем,
дорде борчове изплатиш!
Стоян им се молеше:
- Толкова сте ме чакали,
още ме малко чакайте.
Аз станах ваш еснафин,
в Цариграда търгувах,
с цариградски евреи.
Оставих пълни хамбари
и жито още не поделено,
нито пък е продадено.
Ще ида сметки да уредя,
и после да ви заплатя!
Лихвари се съгласили.
Че стана Стоян, отиде
при първото си венчило,
Еленка булка хубава,
ала Еленка нещастна,
останала клето сираче.
А че й Стоян продума:
- Еленке, първо венчило
нас ни съдбата решила
ден радостен да нямаме.
Млад се баща ми помина
и тежки борчове остави.
Аз ходих девет години
гурбет да си правя,
пара да си спечеля,
борчове да си изплатя.
Но майка ми е поискала
отмяна да й донеса
и с тебе двамата да работим,
борчове да си изплатим.
Но ето лихвари дойдоха,
тебе искат за борч да вземат, -
кажи ми какво да правим?
Еленка на Стоян дума:
- Стояне, първо венчило
ние сме от съдбата решени, -
и ти си като мене сираче.
Хайде ме на пазар изведи
в Цариграда голяма.
Там има хора различни,
продай ме слугиня да ида,
а ти си борчове изплати.
Че си я Стоян заведе
в Цариградска чаршия.
И че се Стоян провикна:
- Тук има булче за продан!
Яви се жълто чифутче.
Почнаха да се пазарят.
Стоян иска петдесет.
Почна еврейче да брои,
брои, брои, не ги доброи,
та се пазарлъка развали.
Зададе се младо търговче,
Михалчо, чисто българче,
че на пазарлък удари.
Еленка дума на Стоян:
- Намали, Стояне, цената, -
дано му стигне парата.
Михалчо пари начете
и си Еленка поведе.
Щом като у тях стигнали
Маринка, булка Михалца,
тя си на тях думаше:
- Михале, първо венчило,
не си ли доволен от мене,
че и друга жена ти водиш?!
Михал на Маринка продума:
- Аз не я водя за жена,
ами на тебе слугиня,
тя вместо тебе да шета.
Че си Еленка покани
кафето да им направи.
Докато си кафето пиеха,
Михалчо дума на Еленка:
- Кажи ми, Еленке, разправи,
как си тъй изпаднала -
нямаш ли баща и майка,
нямаш ли братя и састри?
Еленка дума на Михалчо:
- Което зная, ще кажа
как може човек да бъде
без баща и майка създаден.
Имах си баща и майка,
но през размирни години
тате и мама убиха.
Един съм братец имала,
но не го знам де е останал, -
аз съм сама останала
по чужди врати да скитам.
Че ме Стоян поиска
и се за него ожених.
Но нали и той е сиромах
и дългове му останали
на солунските търговци,
търговци тежки лихвари.
В неделя ни беше сватбата,
в понеделник радост имахме.
Още сватбари в двора,
файтони в двора влязоха
с тия пусти евреи,
евреи, тежки лихвари;
парите си поискаха
или пък мене да вземат.
Че със Стоян решихме -
мене той да продаде,
борчовете си да плати.
Пък аз робиня пак ще съм,
каквато съм била досега.
Михалчо дума на Еленка:
- Ако брат си ти видиш,
можеш ли да го познаеш?
Еленка му отговаря:
- Не мога да го позная,
но той имаше белези,
на единият му крак шест пръста
и на глава белег имаше.
Тогаз Михалчо продума:
- Я стопли вода, Еленке,
главата ми да измиеш,
че скоро не съм я измивал.
Еленка вода стоплила
и му главата измила.
Нали е белега видяла,
но нищо не му казала.
Измила му и краката.
И там Еленка видяла
на единият крак шест пръста.
Назад се Еленка дръпнала
и се на място сковала.
Тогаз се Михалчо обади,
братски се прегърнали
и се добре разбрали.
Че си Еленка поведе,
дано Стоян заварят,
да не си е заминал.
Като ги Стоян загледа,
помислил, че тя се връща,
че му се скъпа видяла...
Но те при него седнаха
и всичко му разказаха,
че били брат и сестра.
Извади Михал кесия,
още толкова му даде,
и на Стоян думаше:
- Стояне, наш любим зете,
аз не съм евреин търговец,
най съм Еленин брат Михалчо.
Кога моарабе станало,
тате и мама убили,
мене евреи вземали,
вземали и възпитали, -
затуй съм еврейски търговец.
Хайде сега да идем
борчовете да си платите,
сватбата си довършете
и свободно си заживейте.

 


Бабово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019