* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, либе, Тодорке,
какво ще правим,
като са гладни години,
със наште дребни дечица?
Да продадем едното,
едното - най-малечкото,
другите да изхраните,
другите, по- големите.
Тодорка, дума Стояну:
- Стояне, гиди Стояне,
не продавай си, либе детето,
не му е малка устата
пък му е голяма жалбата.
Продай си либе, Тодорка,
неина е голяма устата,
пък й е голяма устата.
Че си я Стоян заведе
из Али паша чаршия,
из Узун паша мост.
Пък виком се провикна:
- Имам робиня за продан,
нито е скъпа, евтина
хиляда и петстотин.
Никой се наем не нае,
едно ми черно арапче,
той при Стояна отиде.
Арапче пари броеше,
Тодорка се молба молеше,
дано му парите не стигнат.
Парите му са стигнали,
стигнали и артисали.
Че я арапче поведе,
вървели, що са вървели
стигнали гора зелена,
нашли са вода студена,
седнали да си починат.
Арапче дума Тодорки:
- Тодорке, млада робиньо,
нека да се спитаме
да не сме пуста роднина.
Че са се двама спитали,
спитали и разпитали -
брат са и сестра излели.
Арапче дума, Тодорки:
- Тодорке, мила сестрице,
вземи си сестро парите,
иди си гледай децата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019