* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденица да си доправи.
Чудил се Стоян, маял се,
най-сетне си решил
булчето да си продаде,
воденица да си доправи.
Стоян на Руса продума:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя,
хубаво се бело премени,
че ще да идем, Русо ле,
на тоя пусти панаир,
дано те, Русо, продадем,
воденица да си доправим.
В неделя Руса рано станала,
хубаво се бело премени
и на панаира заминаха.
Вървели, що са вървели
из това поле широко,
седнали да си починат
под това дърво високо
на тая сенка дебела,
при тая вода студена.
Отдолу иде турчина.
- Добро утро Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
Турчин си Стоян попитал:
- Накъде Стояне, си се запътил
с тая млада невеста?
Стоян на турчин продума:
- Отивам, турчине,
на тоя пусти панаир.
Дано си невеста продадем,
че съм си воденица заправил
с дванайсет ми камъка,
ала ми пари не стигат,
воденица да си доправим.
Турчин Стояну дума:
- Дай я на мене Стояне!
Стоян си Руса продаде
за една шепа жълтици.
Стоян се назаде завърна.
Турчин с Руса замина,
за панаира отиват.
Из пътя турчин си Руса попита:
- Имаш ли, Русо, роднина,
тука да си пренощуваме.
Руса на турчин продума:
- Немам си, турчине, нийде никого.
Аз си имах един братец
и турците го поробиха
и той е сега в турски ръце.
Турчин си нагоре погледна
и се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Господи,
прости ми Боже, прости,
че съм си сестра прегърнал
и съм я в уста целунал!
И от радост още веднъж целунал,
че са си братец и сестра.
И живи са се хванали
и мъртви са се пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019