* * *

Мъж продава жена си - 1

Провикнало се телалче
из града ми Цариграда:
- Кой има булче за продан?
Никой си нищо не дума.
Самси се Тодор обади,
сам си бела направи.
- Аз имам булче за продан,
ала му е скъпа цената.
Една крина жълти жълтици
и половина бели бешлици.
Че са телалче съгласи.
Тодор си у дома отиде
навел глава до земя.
Порони сълзи горещи.
Тодорка булка хубава,
тя на Тодора думаше:
- Какво си толкоз направил,
че си толкова кахърен.
Тодор Тодорке думаше:
- Ази те тебе продадох
за една крина жълтици
и половина бели бешлици.
Докато си дума издума,
телалче на порти похлопа.
Телалче жълтици отмери
и на Тодорка продума:
- Хайде, Тодорке, да вървим.
Ти си продадена.
С мене ще дойдеш.
Тодорка децата погледна
и на децата думаше:
- Дечица, мои мамини
растете порастете
и мама откупете
от това телалче.
Телалче дума Тодорке:
- Хайде, Тодорке, да вървим.
Като са от двора излезли
наслало е поле широко.
Навлезли в гора зелена
сред гора изворче студено.
Тодорка телалче думаше:
- Тук има вода студена
да спрем и вода да пием.
Телалче Тодорка запита:
- Защо те Тодор продава?
Тодорка телалче думаше:
- Мен ме е мама оставила
при чужди хора чобани.
Те са ме мене отгледали,
затуй ме продава
нямам си нийде никого.
Имала съм си братец
в мурабето хвърлено.
Турците са го вземали
на дясното рамо белег си има.
Телалче си дрехи съблича
и на рамо белег провижда.
Тодорка е разбрала, че са
братец и сестрица.
Тогаз се двамата прегръщат
и при децата завръщат.
Ако не би чудо станало,
не би се песен пяло.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019