* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица си заправил,
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат,
воденица да си изкара.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
я се хубаво премени
и по-хубаво накити,
че щем да идем, Русо ле,
на този турски панаир.
Дано те, Русо, продадем,
воденица да еж изкарам.
Тръгнали са да вървят.
Вървели, що са вървежа,
минали поле широко,
начнали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
я седни, Русо, да седнем
да седнем да си починем,
студена вода да сръбнем.
отдолу иде млад турчин,
той на Стояла думаше:
- Добър ти ден, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая млада невеста?
- Тръгвал, тръгнал съм, турчине,
дано я нейде продам,
воденица да си изкарам.
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и тия бели бошлици.
Турчин на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
нямаш ли нейде роднина?
- Че как да нямам роднина,
си братец загубен
в турски ръце поробен.
Турчиш, се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
дето си сестра целунах,
и от милост прегърнах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019