Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Чул ми се Стоян и прочул,
че много Стоян ходеше,
ходеше и търгуваше,
едър добитък купува,
пък по хиляда продава.
Стоян си има другари,
другари верни, сговорни.
Другари думат Стояни:
- Стояне, ти наш другарю,
де кого сме ти искали,
все не ни, холан, намирал,
жена щем да ти поищим,
мож ли ни жена намери?
Стоян другари думаше:
- Ко немоя ви намери,
мойта жа жена да ви дам,
да ди дам, да ви я продам.
Стоян си у тях отива
И на Петранка думаше:
- Слагай, Петранке, да ядем,
таз вечер найдно жа ядем,
зарана жа са разделим.
Кат чу Петранка тез думи,
тя си къшея пуснала
и от синийка станала,
право у собата увлезе
и са у люлка улови,
и на Иванча думаше:
- Да раснеш, да ми пораснеш,
мене от робство да отървеш.
Расъл Иванчо, порасъл,
станал на двайсе години,
че увлезе у хладно яхъри,
изведе конче хранено,
хранено пък не карано,
че го оседла, обюзда,
със синьо, седло алино,
че го възседна, препусна,
през девет села минава,
десето село навлезе,
сред село чешма течеше.
Иван си конче поеше,
среща му иде кадъна,
Иван кадъна думаше:
- Кадъно, ти друга вяро,
нещо жа да те попитам,
ти мене право да кажеш,
чувала ли си, виждала,
жена урвана да ходи
като мойта майчица?
Станало й двайсет години,
все оди, все се надява,
от робство да я отърва.
Кат чу кадъна тез думи,
Метнала й ферджа от глава,
пуснала й менци от рамо
и са у Иванча улови,
и на Иванча продума:
- Стига си одил и търсил,
ази съм твойта майчица.

 


Агатово, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана; урвана, от орфана - робиня, прислужница.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019