* * *

Мъж продава жена си - 1

Чул ми се Стоян и прочул,
че много Стоян ходеше,
ходеше и търгуваше,
едър добитък купува,
пък по хиляда продава.
Стоян си има другари,
другари верни, сговорни.
Другари думат Стояни:
- Стояне, ти наш другарю,
де кого сме ти искали,
все не ни, холан, намирал,
жена щем да ти поищим,
мож ли ни жена намери?
Стоян другари думаше:
- Ко немоя ви намери,
мойта жа жена да ви дам,
да ди дам, да ви я продам.
Стоян си у тях отива
И на Петранка думаше:
- Слагай, Петранке, да ядем,
таз вечер найдно жа ядем,
зарана жа са разделим.
Кат чу Петранка тез думи,
тя си къшея пуснала
и от синийка станала,
право у собата увлезе
и са у люлка улови,
и на Иванча думаше:
- Да раснеш, да ми пораснеш,
мене от робство да отървеш.
Расъл Иванчо, порасъл,
станал на двайсе години,
че увлезе у хладно яхъри,
изведе конче хранено,
хранено пък не карано,
че го оседла, обюзда,
със синьо, седло алино,
че го възседна, препусна,
през девет села минава,
десето село навлезе,
сред село чешма течеше.
Иван си конче поеше,
среща му иде кадъна,
Иван кадъна думаше:
- Кадъно, ти друга вяро,
нещо жа да те попитам,
ти мене право да кажеш,
чувала ли си, виждала,
жена урвана да ходи
като мойта майчица?
Станало й двайсет години,
все оди, все се надява,
от робство да я отърва.
Кат чу кадъна тез думи,
Метнала й ферджа от глава,
пуснала й менци от рамо
и са у Иванча улови,
и на Иванча продума:
- Стига си одил и търсил,
ази съм твойта майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019