* * *

Либето му се омъжва за друг - 4 (Взело комшия или роднина)

Че чуло ли се й, видяло (2)
ерген за мома да плаче,
както Никола за Донка,
за Донка, луда гидийка!
Никола Донки думаше:
- Либе ле Донке, либе ле,
знаеш ли, Донке, помниш ли,
га бяхме, Донке, мънинки,
кога с овцете ходехме?
Една си дума думахме,
ти на мен, Донке, аз на теб -
ти да ме, Донке, почакаш
службата да си изслужа,
службата - трите години,
а ти ме, Донке, не чака
службата да си изслужа,
службата трите години,
ами се, Донке, погоди,
погоди, та се ожени;
барем да ми й надалеч,
ами за свое, мое комшийче,
за чичово ми момченце!
По двори ходиш, Донке ле,
по двори ходиш - гледам те,
във къщи влизаш, Донке ле,
га било брашно ти сееш,
вити ти гривни дрънкаха,
куфар чупрази ехтяха,
златни мингуши звънтяха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016