* * *

Либето му се омъжва за друг - 4 (Взело комшия или роднина)

Тъпаня тропна край село,
отвъд лъката в реката,
при тая вода студена,
под тая сянка дебела,
на тая трева зелена.
Че кой си хоро водеше?
Пенка си хоро водеше.
Пенке ле, Перунике ле,
сало ле, сладка ябълка,
от хубост неразрязана,
от сладост неразхапана.
Я сбирайте се момчета,
със тънка пушка на рамо,
със капаклия цървули,
със засукани мустаци
и с накривени калпаци.
Давайте вино, ракия,
давайте, Пенка да пие,
стига да води хорото,
стига да гори ергени,
ергени, мъже женени.
Бог да убие майка ти,
майка ти Пенке, баща ти,
че те на мене не дадоха,
ами те дадоха другиму.
Па да бе, барем, далеко,
ами бе близко комшийче.
Излизаш, влизаш, гледам те,
в къщи си седя, слушам те -
като ти тропат чехлите,
чехлите по калдъръмите,
като ти дрънкат гривните,
гривните по бели ръце,
гердани на бяла гуша,
колани на тънка снага.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016