* * *

Либето му се омъжва за друг - 4 (Взело комшия или роднина)

Тъпана тупна в махалата,
в махалата отвъд реката,
в нивата под могилата,
на тази сянка дебела,
на тази трева зелена,
до тази вода студена.
Събирайте се, юнаци,
със накривени калпаци,
със засукани мустаци,
със капаклие цървули,
със гайтанлие калцуне,
давайте вино, ракия,
дано си Пенка напоим,
стига да води хорото,
стига да лъже ергени,
на стари баби старците,
на млади булки мъжете!
Пено ле, Перуниго ле,
Пено ле, геракиньо ле,
слатино сладка ябълко,
от сладост неизядена,
от хубост не разрязана.
Исках те, не дадоха те,
виках те, не пристана се,
най ми те, Пенке, дадоха
на наше момче комшийче,
та да си слушам чехлите,
чехлите по калдърмите,
на бяла гушка герданче,
на тънка снага коланче.
Пено ле, Перуниго ле,
Пено ле, геракиньо ле,
слатино сладка ябълко,
от сладост неизядена,
от хубост не разрязана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016