* * *

Либето му се омъжва за друг - 4 (Взело комшия или роднина)

Пустите наши три думи, (2)
да н' ги над вода думахме,
над вода, над воденица -
дали ги вода отнесе,
или ги пясък затлачи,
или ги вятър отдуха?!
Нито ги вода отнесе,
нито ги пясък затлачи,
нито ги вятър отдуха.
Проклета да е майка ти,
що не даде теб да взема,
ала те даде другиму,
другиму, на друг гидия -
на чичовия Ивана!
Та барем да сме далече,
ами сме пусти комшии,
комшии, едно градини...
По двор да ходи - виждам я,
в къщи да вляза - гледам я.
Ах, като, мале, погледнах -
Калина млада невеста,
бело си брашно сееше,
бела погача да меси,
бели й гривни дрънкаха,
на нейни ръце дрънкаха,
на мен на сърце ломая...
Тъй ли съм аз мислило,
кога съм пари броило
и бели гривни купило -
другиму да ги кердоше,
ах, чичовия Ивану?
Проклети да са, триж клети
Калинините душмане,
Калинините и мойте!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016