* * *

Либето му се омъжва за друг - 3 (Докато бил на кирия/война, брат му се оженил за либето му)

- Мър, да знаеш, мамо, мър, да знаеш,
кое е на света лошото,
лошото, мамо, и мъчното.
Със севда любе да любиш,
да любиш и да не го вземеш,
както аз, мамо, и Рада.
Ние сме се от малки любили,
от малки, дор до големи,
дор сме големи станали,
големи, за оженване -
душмани ни разделиха.
Бате го, мамо, редиха
тежка енгаря да носи.
Пътят му беше за шест дена,
пък той ме мене излъга,
излъга, и ме проводи.
И аз ходих, мамо, и дойдох,
за три дни ходих и дойдох.
Като над село аз дойдох,
над наша горна градинка,
Рада из двори ходеше
с алено було на глава
и с бял ръченик надкрита.
И аз се чудех и маех,
как да й, мамо, извикам -
"Радо льо" или "Бульо льо"...
Че пак й, мамо, извиках:
"Радо ле, либе Радо ле,
мър, що щеш, Радо, у дома!"
Пък тя ми, мамо, извика:
"Драгинко, драги Стояне,
батко ти, еланджията,
батко ти, касканджията,
че той ме мене излъга,
излъга и ме доведе,
за твоя булка да бъда,
пък ме за него си взема!
Драгинко, драги Стояне,
колкот са мъгли-прахове,
толкоз са нашите грехове!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016